Идиотски истории!!

[mitakadan]

аз нямам мн практика, но и аз си имам откачените стопове!
един ден реших да скокна до Пловдив, първо смених 3-4 коли до Чепеларе, една от които бетоновоз за 8-10км от чепеларе ме качи една двойка. Шофьора е любовник на майката на момичето, което беше в колата а междувременно те си говореха къде ще ходят да го правят и разни такива... по едно време имах чувството че ще спрат колата, ще ме изгонят и ще почнат да се "забавляват"! Е не ме изгониха, даже мъжа общо взето ме задължи да дойда с тях да хапним и пиинем в Бачково! Хапнахме пиинахме и ме закараха пред Тримонциум
а преди 2-3 дена се прибирах от едно село малко след Злати Трап и ме качва един редник и моабет това онова, спира да зарежда на една бензиностанция и след като плати идва отваря вратат и пита "Ганджа пушиш ли?" аз викам "Рядко." - "Хубаво!". влезе и продължи да кара и нищо не каза по темата
Същия ден една жена направо се преби. Спира, тръгвам да се качвам но има багаж на седалката (тя колата малка, претъпкана с багаж), слиза да сложи чантата в багажника, пада телефона под седалката навежда се да го вземе и БАМ във волана,... и премести тия работи в багажника и на влизане пак - БАМ - във вратата

[Anibal]

Ха ... пък и аз да кажа , преди 2 години пътувам аз от Пловдив до София там да ходя по балове , и ме качва някъф тип , така доста образован , и започва да ми говори за политики , работи ... абе имаше акъл , та доста си поговорихме , и ми разправя че живеел в Австрия , но тази вечер щял да заминава за Хамбург Германия ... Както и да е оставя ме той в София до съда и аз слизам точно на кръстовището на светофара , и той тръгва и в същия момент си пипам джоба , гледма телефона ми го няма (паднал явно) и тръгвам да търча след него :D намирам му колата малко по надолу спрял обаче няма никой вътре и почвам от една кабинка си звъня на телефона , ама никой не вдига , и какво да направя отивам по балове , и по късно от един френд пак звъним и той вдига , и вика айде идвай си вземай телефона че заминавам за Германия , и бащата на тоя френд отиде с колата до овча купел да ми вземе тела ....

4 месеца по-късно пътувам от Пловдив за Бургас ... спира ми някаква кола с още един стопаджия вътре , и сядам аз отзад и те си говорят там , и гледам го аз познат ми е ... гледам го пак , пак ми е познат , и викам - абе теб те познавам от някъде - той вика - А , сети ли се !!! - ии изведнъж загрявам аз , той същия човек при който си забравих телефона :D ... и закара ме до Стара Загора и така

Обаче ... една година по-късно :D ... Обикалям аз с приятелката ми цяла българия на стоп с палатките в продължение на 2 месеца (много весело , много яки хора) и бяхме стигнали долу на резово чак на границата и спахме в една каравана при едни приятели , и разхождаме се ние до канала на границата и гледам аз някакъв човек с две деца ... гледам го гледам го и викам на приятелката ми - Този ми е познат , май ме е качвал на стоп - и той се обръща и казва - А сети ли се - и верно гледма същия човек който вече ме е качвал вече 2 пъти , и после взе нас и децата си и ни заведе на плаж в синеморец :D ... Та той се оказа че децата му са в София , има къща в Смолян , а живее в Австрия и ме е качвал на стоп до София , до Стара Загора , и в Резово го видях :D ... Много готин човек , даже си имаме телефоните вече , ами и това не стига , че след 4 дена както си стопираме в Ахтопол , той пак мина до нас и спря да се видим , само че беше в другата посока ... Е как да не кажеш сега че света е малък !!!

[LiLo]

Пътуваме си ние от Айтос до едно с. Беден в Девинско. И както си стопираме на Айтос и вече си мислим, на колко стопа ще стигнем в Родопите и ни спира някакъв черван форд с двама индивида вътре. Питат ни за къде и ние им казахме, че сме за Родопите и те най-изненадано ни казаха, че са за Смолян. Нали се сещате ние сме в Айтос и това беше голяма изненада за нас. Качваме се ние и изведнъж двамата мъже започват да се смеят ама като психари и положението никак не беше ведро. Това се случва в 11ч. на обяд. От тука нататък започва егати екшъна. Спряхме в Карнобат и оттам единия започва да псува всички жени, сервитьорки и каквото види от женски пол. От там тръгваме за Пловдив и с този автомобил, който не можеше да се изпревари и мравка този човечец тръгна да изпреварва по нанагорнище без въобще да има видимост и приятелят ми започан да им вика "НЕ НЕ НЕ ПРИБЕРИ СЕ" и те добре, че го чуха,защото насреща идваше една кола с 200км в час и така щяхме да се размажем, че направо лошо ми става само като се сетя. Та продължаваме си след това по пътя и започнахме да спираме да си купят домати, после дини, после някаква историческа забележителност, след това спряхме да ядем динята, да помогнем на някакъв закъсал с колата. Всичко изглежда супер, НО проз цялото време се говореше за порно, негърски членове, малки китайки, и ни искаха пари за бензин. Наистина после ни закараха до селото ,за където бяхме тръгнали, но пристигнахме в 12 часа вечерта. Това просто ни се видя доста за един обикновен стоп. Ние много благодарим на хората, но и доста ни съкратиха живота. След 2 дена, обаче ние решаваме да се разходим извън селото и както си вървим пеша по пътя и чуваме познат звук и кой да видим Същия индивид който ни закара до селото и дошъл да ни види. А ние бяхме тръгнали до моите родители и той като разбра за къде сме и вика "ЕЕЕ Супер тамън ще се запозная с твойте родители" и ние ваче ужас. И както си шофираме и изведнъж колата нешо прегря и ни разправя "Ми извинявайте, обяче няма да мога да се запозная с ваш'те" и ние си тръгнаэхме спокойно. Тоя беше просто уникален индивид. Хем да благодариш хем да не искаш повече да се возиш при него.

[roshi]

Тъй като днес пуснах един линк с една рецепта във фейсбук и всеки взе да се сеща за един мой разказ, който е свързан с що-годе скорошен стоп до София. Та:

Асеновград - Пловдив е ясно, като по стечение на обстоятелствата ме качи кола, която отиваше близко до изхода за София, та не слезнах на околовръстно какво повечето пъти, а замахах до OMV-то в града и зачаках.
Не след дълго спря една кола с някакъв чичо вътре. Думата ЧИЧО съм я включил в изречението не случайно. Човекът нямаше намерение да си говорим, както разбрах от набързо подхвърлените реплики:
- За София ?
- Качвай се.
- Вие по работа ли до София ?!? (колата беше със Софийска регистрация)
- Да.
... Тишина ....
Викам ясно - тоя път ще се возя само. По-добре да не му досаждам на човека, щом не иска. Шофьора ме помоли да потърся БГ Радио, което не намерихме след Пазарджик, но попаднах на радио Христо Ботев, по което в момента имаше доста добра музичка, та го оставих и се загледах през прозореца ... То не че имаше много за гледане ... кър, магистрала и коли.
По едно време спряха музиката и водещият взе разправя разни глупости, измежду които чух, че щял да ни каже някаква рецепта. Като типичен чревоугодник, веднага се заслушах и съсредоточено се загледах в радиото, все едно, че е телевизор.
Неделя. Някъде м/у 14:00 и 16:00 ч. Глас от радиото:
„Та сега ще ви кажа една рецепта на баба ми за сиромашки таратор, който си е натурален афродизиак.“
„Ще попитате какво пък ще е сиромашкото му ? Ами всъщност той се прави само с вода, защото няма пари за кисело мляко.“
„Та така: Сипвате Вода. Подправяте я с Оцет, Олио, Сол, Чесън, Копър ... МНОГО Копър ! Нарязвате ситно краставица и я слагате и нея. След това идва времето за тайната съставка на баба ми.“
„Накрая тя слагаше малко мъзга и 1-2 ситно нарязани косъма от пичката. От въпросният таратор, дядо ми ходеше одървен по цял ден!“
След тези незаменими съвети за бабите (че и не само), отново пуснаха музика, а аз се загледах през прозореца, опитвайки се да не се разсмея като идиот и същевременно се хилех много силно вътрешно.
След малко шофьора завъртя глава към мен и попита с най-сериозният глас, който можете да си предствите:

- Какво от пичката ?
- Ъъъъъ ???!!! - започнах стъписано аз - Ами мъзга и 1-2 ситно нарязани косъма.
- Аха - каза само той, обърна се напред и продължи да кара мълчаливо към софия !

Само не си мислете, че това Аха, беше възклицанието описвано обикновенно с репликата „АХАААА!“! Не беше си просто, констатиращо „аха.“

[Rider]

Честит новичък форум
Ето и една история от моя мижав опит.
Прибираме се с мой приятел от Каварна за Варна. 5 – 5.30 сутринта е. Ние не сме спали, готино ни е. Приближава се кола. Вдигаме палци. Подминава ни. Спира. Ние я подминаваме. След известно време пак ни подминава и явно са решили да ни вземат, все пак вече ни е третата среща . „За къде?”, „Варна.” „Качвайте се.” ИИхххааа. Дотук всичко нормално. Радваме се ние на късмета си... когато колата мощно се оглася от най-дивата турбо мега ретро-анималистична чалга позната на човечеството. Ама толкова дива, че те напушва бесен смях. Хубаво, ама те хората ни качиха в 5.30 сутринта. Не можем да се хилим истерично на задната седалка. А ни се иска, всеки знае какво е. С огромни усилия се сдържаме. Аз го гледам – той спокоен. Брей. Той ме поглеждал и аз съм изглеждала спокойна. Така и не си срещнахме погледите /май и по-добре/. Оставиха ни в града, разделихме се с огромни усмивки. Трийсет минути след това не сме спрели да се хилим.